Миналата седмица експерти по разпространяването на COVID-19 смело обявиха – епидемията в Швеция е приключила, тъй като коронавирусът се е „изчерпал“. Те обявиха, че най-вероятно общество вече изгражда имунитет.
Този коментар, разбира се, предизвика много други лидери на европейски държави отново да преосмислят идеята и да въведат „по-лекия“ подход на Швеция към вируса, за да не унищожат икономиките си.
И разбираемо – в думите на Ким Снепен от Института на Нилс Бор в Копенхаген има много оптимизъм, тъй като заразяването и смъртността в Швеция са изключително ниски през последните седмици, докато втората вълна на COVID-19 вече набира сила в цяла Европа.
А това е голям обрат за страната, която имаше най-висока смъртност през пролетта.
Проблемът е, че учените не са абсолютно сигурни, дали наистина в Швеция се изгражда имунитет срещу вируса.
Но въпреки това добрите резултати доведоха до това премиерът на Великобритания Борис Джонсън да обяви мерки, които напомнят на шведския модел.
Учените както в Швеция, така и в Англия предупреждават, че това не е особено добра идея и всъщност може да се окаже опасно.
Броят на заразените във Великобритания расте бързо, но правителството на Джонсън реши да заложи повече на личната отговорност, отколкото на ясните и строги мерки, за да се ограничи разпространението на вируса.
Същото, което и Швеция направи.
Да, в началото на пандемията, когато всички държави затвориха границите си, заведенията си, а хората им останаха у дома, Швеция бе оазис.
Властите там съветваха да се спазват мерки, но не го налагаха със закони и заповеди. Но сега, дори и да има вероятност този подход да се е оказал успешен, дори правителството на Швеция предупреждава, че не е безопасно други държави да следват нейния модел.
Въпреки това самият Борис Джонсън е взел съвет за мерките, които да въведе във Великобритания, от самият Андрес Тегнел – архитектът на шведския модел.
Дори властите в САЩ, които напълно отричат да следват този начин за справяне на пандемията, всъщност целят едно – колкото се може повече хора да се заразят, за да се изгради колективен имунитет.
Така дебатът за това, дали е възможно да се избавим от пандемията благодарение на стадния имунитет, отново се появи.
Все още е прекалено рано да обявим победа за Швеция над COVID-19. Властите в страната също правят всичко възможно да обяснят, че все още нищо не е приключило.
След смъртоносната пролет, епидемията в страната изглежда е под контрол. Но през последната седмица броят на случаите и там започна да расте леко, а Тегнел заяви, че този път може би ще се наложи да бъдат въведени някои по-строги мерки. Той дори препоръча носенето на маски на закрити места – мярка, към която той бе настроен крайно негативно преди месеци.
За да се изгради стаден имунитет, 60-70% от населението на една държава трябва да има антитела срещу вируса. Проучвания обаче показват, че дори в най-силно ударените от вируса градове, като Стокхолм, едва 15% от хората имат антитела.
В САЩ процентът е по-нисък – 10%, което е много далеч от нужното за изграждане на стаден имунитет, а и учените не са особено сигурни колко и за колко дълго ни защитават тези антитела от коронавируса.
По време на пандемията по-големият фокус падна именно върху антителата, но учените изследват и ефекта на Т-клетките, които могат също да играят ролята на защитен механизъм и да се борят с вируса.
Едно рецензирано проучване на изследователи от шведския институт Karolinksa показа по-високо от очакваното ниво на Т-клетъчна реакция в кръвните проби на здрави хора.
В изследването си те включват хора, които са прекарали с лека или безсимптомна инфекция от COVID-19, както и здрави кръводарители като контролна група.
Интересното е, че дори и 30% здравите доброволци, които не са имали досег с коронавируса, имат повече Т-клетки.
Този процент е по-голям от онзи на хората, които са дали положителен тест за антитела в Стокхолм. И все пак учените предупреждават, че все още не е напълно ясно дали Т-клетки наистина предпазват.
Но дори да осигуряват защита, правителствата не бива да оставят COVID-19 да се разпространява свободно из обществото.
Те се аргументират, че дори и да предпазим възрастните и уязвимите на вируса хора, той все пак може да причини тежки продължителни последици и у по-младите и здрави хора.
Преди да има доказателства, че имунитет наистина се изгражда в Швеция, е невъзможно да кажем какво стои зад ниските нива на заразата.
Има много странични фактори, които оказват влияние – над 50% от шведите живея сами, повече отколкото във всяка друга европейска държав.
Това може да е от голямо значение, тъй като изследвания показват, че най-често заразяването става у дома от член на семейството. Шведите вярват на властите си повече, отколкото останалите европейци.
Също така шведските градове не са толкова гъсто населени, както тези във Великобритания и САЩ, въпреки че не е ясно каква роля играе гъстотата на населението в разпространението на вируса.
А онези, които трябва да се изолират заради съмнения, че са болни, продължават да получават заплатите си, дори и да не работят.
Да приложиш шведския модел в страна с друга система и друга култура би било опасно.
